Значение на почвата
Почвите представляват сложни природни тела изграждащи повърхностния слой на литосферата. В него се развива кореновата система на растенията, намират обитания по-голямата част от животинския свят и не на последно място се осъществява стопанската дейност на човека.
Почвите са един от основните компоненти на природната среда. Те са своеобразен интегрален резултат и в същото време най-ярката илюстрация на връзките и взаимодействията с останалите компоненти в процеса на продължителната палеогеографска еволюция на даден природно-географски район. Ето защо по своя състав, строеж и генезис почвата следва да се разглежда като сложна природна система, в която участват минерални частици, различни видове органични вещества и газове, вода, макро- и микроорганизми. Основната маса на почвата е изградена от различни по състав минерални частици. Съдържанието на органични вещества е около 15 - 20 %. Те са резултат главно от жизнената дейност на растенията и животните. Около 90 % от веществата с органичен произход са представени под формата на хумус. Хумусът представлява съвкупност от органичните вещества в почвата образувани в резултат от биохимично преобразуване (разлагане) на първичната органична материя. Освен хуминови и флувиокиселини в хумуса се съдържат основните основните химични елементи и съединения необходими за развитието на растенията. Хумусът заедно с останалите компоненти на почвата определя плодородието на почвата.
По структура, механичен състав, съдържание на хумус, цвят, влажност и дълбочина на профила почвите се поделят на типове, а те от своя страна на подтипове. Съвкупността от всички почвени типове представлява почвената покривка на дадена по-малка или по-голяма територия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар